8.08.21 г., 0:00

Списъкът на недвижимото културно наследство ще бъде актуализиран спешно, съобщи директорът на института арх. Петър Петров.

Режимите на опазване са законовата рамка, която определя допустимите видове намеса в сградите и историческата среда.

Списъкът не е обновяван от 30 години. В резултат на това много сгради, които са културна ценност, остават незащитени. Това противоречи на обществения интерес, а в същото време неяснотата нарушава интересите на собствениците и инвеститорите и създава среда за корупция.

Процедурата за актуализиране на регистъра е разписана подробно в Закона за културното наследство. Вече се водят разговори за осъществяването й с Консултативния съвет на председателите на браншовите организации в инвестиционното проектиране и строителство, с кметове на общини, с университетите и архитектурната колегия (КАБ), които разполагат с необходимата експертиза и правомощия. Предстоят разговори с институции и общности, които според закона участват в този процес.

От регистъра може би ще отпаднат много сгради от т. нар. „епоха на социализма“, включени в него по силата на партийната конюнктура до 1989 г., без да имат архитектурна и културна стойност – например жилища на партизани.    

В регистъра ще бъдат включени сгради, създадени до 90-те години на миналия век, които са ярки представители на отминалата епоха. Те са ценни за изследователите, станали са част архитектурната и културната памет и среда, но досега не са декларирани като недвижими ценности и не са защитени от режимите на опазване. Примери за това са сгради като НДК, градският театър „София“, центърът на Димитровград, курортът Албена, които биха могли да намерят място в актуализирания списък.

В регистъра няма да бъдат включени нови сгради от последните години. Те още не са сгради от минала епоха според дефиницията в закона. Но и без да бъдат декларирани като ценност, има други механизми за тяхното опазване.

При актуализацията е възможно да се променят статутът или категорията на някои от сградите с критериите на съвремието и с мисълта да съхраним реликвите. Една ценна сграда, която досега е била културен паметник с местно значение, може да стане ценност с национално значение, но е възможно и обратното.

Законът за културното наследство задължава местните власти да се грижат за опазването на културното наследство на тяхна територия.

Актуализираният регистър ще облекчи чувствително опазването на ценните паметници на културата. Ще стане категорично ясно какво, къде и как е допустимо да се прави, а това означава опростяване на тромавите и дълги процедури, през които минават собствениците, инвеститорите и общините.   Яснотата значи предвидимост и планиране на следващите действия и е важно за всеки инвестиционен процес.

При актуализацията всяка сграда, всяка среда и всеки град трябва да имат индивидуални предписания и режими за опазване. Индивидуалността на сградите и на градските ансамбли изискват подход на уважение към спецификата им, която трябва да е обект на защита.