Кратка история:
Историята на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отразява развитието във времето на обществената необходимост от стабилна научноизследователска и експертна основа, върху която да се гради държавната политика по опазване на недвижимото културно наследство.

Тази необходимост, ясно осъзнавана през цялата над 100-годишна история на държавническо отношение към националното културно наследство, е била удовлетворявана през годините от различни държавни и обществени органи и структури. Но първата самостоятелна национална институция, специално създадена за тази цел, е основаният през 1957 г. към Комитета за просвета и култура Национален институт за паметниците на културата (НИПК), който е и пряк предшественик на днешния НИНКН.

Първоначално НИПК е методически център за ръководство на възстановителните и консервационни работи по паметниците на културата в България. От 1964 г. той се обединява със специализирана строителна организация, като към функциите му се прибавят проектиране и изпълнение на всички видове консервационно-реставрационни работи. Разнообразната дейност на института се регламентира с утвърдения през 1976 г. Правилник за устройството и задачите на НИПК.

До края на 80-те години на 20‑ти век дейността на института включва изучаването и документирането на паметниците на културата, тяхната юридическа защита и контрола върху опазването им, поддържането и управлението на Националния архивен фонд на недвижимото културно наследство, проектирането и изпълнението на мащабни консервационно-реставрационни работи на територията на цялата страна. В този период са възстановени исторически селища като Копривщица, Жеравна, Боженци, исторически градски ядра като Старинен Пловдив, реставрирани са редица селищни ансамбли и сгради-паметници на културата, извършени са масирани консервационно-реставрационни работи по археологическите резервати Плиска, Велики Преслав и Царевец, по Античния театър в Пловдив и по стотици други забележителни археологически обекти.

През 1991 г. е проведена структурна реформа в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство, с която е изменен и Правилникът за устройството и задачите на НИПК. От структурата на института са изведени проектантските и изпълнителските дейности и той е трансформиран в държавен орган с предмет на дейност: изучаване, регистрация, документиране, научен архив, контрол, инспекторат и експертна дейност в областта на опазването на недвижимите паметници на културата.

С Постановление на МС № 38/2000 г. (ДВ бр. 28/2000 г.) е приет действащият и понастоящем Правилник за устройството и задачите на НИПК, който го определя като създадена със закон държавна институция (културен институт) към министъра на културата, която е натоварена със специфични задачи за опазване на недвижимото културно-историческо наследство и за провеждане на държавната политика в тази област. Институтът получава статут на юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

С приемането на Закона за културното наследство (в сила от 10.04.2009 г.) НИПК е преименуван в Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности. Дадено му е определение като държавен културен институт с национално значение, с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство и със задача да подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването и популяризирането на недвижимите културни ценности.